Търсих те,без да знам,че ще те намеря!
Срещнах те,без да знам,че ще се влюбя!
Намерих те,без да знам какво чувствам!
Влюбих се,без да знам,че така ще боли!
Промених се,без да знам,че ще е зареди теб!
Обикнах те,без да знам,че съм могла да обичам така...!

Любовта е силна когато те кара да страдаш

Любовта се поражда от нищо и умира от всичко

Ти ме прегръщаше и ме лъжеше,ти ме целуваше и ме лъжеше.Добре че и аз те лъжех

Първият път когато те видях ме беше страх да те докосна.Първият път когато те докоснах ме беше страх да те целуна.Първият път когато те целунах ме беше страх да те обичам.Асега когато те обичам ме е страх да не те загубя

Историята на една любов
Може би ти беше права, че няма смисъл от любов, може би ти беше права, че аз не бях готов. Макар да даваше ми всичко, аз бях и сляп и глух, и ням, макар да търсеше закрила, откриваше само болка...срам… И в един момент на теб ти писна и повярва в някаква лъжа, че може с друг да си щастлива, да ме забравиш и да не си сама. Отиде си... остави ме с моето его, със самовлюбена душа, разбра че цветето е гнило, че дарява единствено тъга. Тогава аз не забелязах, но ти ме беше променила, тогава аз не осъзнавах, но ти душата ми бе пленила. Почувствах се някак си се странно като мъничко дете, загуби бях своите мечти... своето сърце. И тръгна ти да отмъщаваш... Може би успя - духа ми да сломиш, да ме накараш да проумея, че в мъка по теб на веч ще тлея, че няма да има друга... нито утре, нито днес, която толкоз да ми дава, която толкоз много да прошава. Страдах аз безумно и денем, и нощем сърцето ми не преставаше да бие лудо, къде отиде ти...? Нима със съдбата си се примири?! Повярва на много лъжи... изневери, любовта изцяло своето лице промени. И събудих се аз с нови очи, теб те нямаше до мен, но нямаше и тези безброй сълзи. Сърцето бе студено... мрачно.... и въпреки това искрата все още тлее, чака нещо да се промени да разбереш за грешките, които допуснахме и аз, и ти... Може би отново огъня ще се запали, но може и завинаги да остане само пепел и тъга, защото не само ти, но и аз изгубих любовта…

Оставям те,защото те обичам,защото с мен не си щастлив.
Не съм за теб желаното момиче,а ти си толкова красив!
Оствям те,защото те обичам-живота с друга сподели!
Недей да бъдеш с нея безразличен,а цялата си обич ти й подари!

Аз тръгвам-ти свиваш рамене.
Уверен си,че ще се върна.Напразно!!!
Ти всичко ми отне-дори и силата да се обърна!

Когато вратата на щастието се затвори,то друга се отваря.Но докато гледаме затворената врата няма да видим отворената!

Пиша на две очи,чиято светлина не бе за мен!
На едно сърце,което нямам право да спечеля!
На едно момче,което винаги ще търся,но няма да намеря!


Едни очи аз няма да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едни очи в сърцето ми остават
и като въглени ме те горят.

Аз искам да забравя,но не мога-
не се забравя лесно любовта!
Едни очи ме лъгаха жестоко
и никога не ще им аз простя!

Едно момче,само на кея,в далечината взира се с очи.
Сега,когато ти се смееш,то стиска устни и мълчи.
Едно момче с тебе се сбогува-загубва първата любов.
Сърцето му от болка стене и чака сетния ти зов

Ако някой ти каже,че те обича,не му вярвай,защото любовта не се казва,а се доказва!

Един ден ти ще ме попиташ кое е по-важно за мен-ти или животът ми.
Аз ще кажа животът ми и ти ще си отидеш без да рабереш,че за мен животът си ти!
Живота ще се измени съдбата ще ни раэдели, но спомена эа эаедно прекараните дни ще остане вечно да гори.

Ти беше глезено дете, и ти трябваше играчка подарих ти моето сърце, но ти не ми го върна и го смачка.

Обичах те, но ти не ме разбра. Страдах,а ти ми се присмя. Кажи сега, защо ми е живота, щом теб те няма в ноща.

В приятелството поверява ме тайните си..., в любовта ги издава ме!

Ако някога скъсаш, или захвърлиш едно приятелство не го заменяй с омраза, защото е подло да мразиш човека, който си обичала или лъгала, че обичаш.

Аз знам живота е измама и ти ще ме забравиш може би, но нека този малак спомен поне веднъш сърцето ти СЛОМИ!

Не вярвай, че има Истински хора. Не вярвай, че те Обичат.Не вярвай, че можеш да намериш опора в тези красиви, но подли сърца. Защото и аз вярвах във нещо прекрасно, защото и аз съм човек, но всичко излезе тъй просто фълшиво, присъщо на нашея XX-ти век.

Обичай този, който те ревнува и по някога на срещите мълчи, а не този, който те целува и говори за твоите хубави очи.

Понякога ще идвам в съня ти, като далечен гостенин, не ме оставяй на пътя вратата не залоствай, ще вляза тихо в мрака да те видя, когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида!!!

Когато вратата нащастието се затвори се отваря нова,но докато гледаме затворената не мовем да видим отворената


Нещата са нито добри,нито лоши,мисълта за тях ги прави такива

Без мъка очите не плачат,без облък дъвда не вали-само тези,който обичат могат да проронят сълзи

Най-лошия начин да ти липсва някой е-да си с него и да знаеш че никога няма да бъде твои


Любовта е като вярата в призраци-всеки говори за тях,а малцина са ги виждали

Ние минаваме покрай щастието без да го видим или погледнем,или ако сме го видели или погледнали,без да го познаем

Нарани ме! Знаеш го, нали?
Плаках! Ще плачеш и ти!
Виках! Не отговори нали?
Молих! Ще молиш и ти!
Исках! Но нямах нали?
Лъгах! Но лъга и ти!
Страдах! Знаеш нали?
Обичах! Ще обичаш и ти!...това е върхът

Ти си добър, ти си много добър,
на ръце би ме носил по стръмния път,
би ме люлял, додето заспя,
както приспиват децата.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз другиго чакам
по цели нощи да се завърне.
И съм се мъчила и съм плакала
и съм чакала да ме прегърне.
Той е нежен и груб,
той на теб съвсем не прилича.
Ти си добър, ти си много добър,
но аз него обичам.

Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Сърцето ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга.
Самичък съм....а тъй ми се говори-
устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди ше си отида скоро...
Аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тук,
ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от древни времена.

"Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома
и вместо сърце, под ризата си скрита,
той носел зла и кървава кама.
Причаквал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож
и ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът бил от дявола по-лош.
Ала и той един път от умора
под сянката на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той...Разбойникът...
За първи път обичан.
Заплакал той. Защо?
Какво стопило туй сърце коравао?-
не стопляно в живота никой път-
една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не бил откупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава."

Но ти заспа...А тъй ми е студено...
Туй приказно момиче, де е то?
то стоплило разбойника, а мене
ти, никога не стопли тъй...Защо?


Любовта е копейка, дрънне, звънне и офейка